Звучи кофти, но за съжаление си е чиста истина :)
Поради завишеното ниво на андрогенни хормони, организмът, засегнат от поликистозен синдром, става по-малко чувствителен към инсулина, който от своя страна не може да се справи изцяло с преработката на захарите в енергия. Така производството на инсулин се увеличава, тялото опитва да навакса, но от своя страна високите нива на инсулин пряко влияят на производството на андрогени. И, добре дошли в омагьосания кръг.
Андрогените, както вече знаем от предишната статия, са причината за по-силното окосмяване, акне, нередовен цикъл и повишаване на теглото, предимно в областта на корема. Понякога, дори и да броите калории и да приемате очевидно малко количество храна, може да се сдобиете с коремни мазнинки. А пък когато системно приемате твърде малко храна, тялото ви ще мине в режим, в който се бори да запази всичко, което му давате, като енергиен резерв.
Да обърнем внимание и на психическата страна на нещата - не ядете много, движите се, а теглото сякаш не спира да се покачва. Това обикновено завършва с демотивация, ниско самочувствие, всякакви хранителни и спортни крайности и мисълта, че ще си останем тъжни и дебели.
В следващите статии ще разгледаме по-широко защо е храненето е един от най-сигурните ни приятели в битката с хормоналните проблеми.
Предишни статии:
Какво предстои?
PCOS и инсулинова резистентност
Как да се храня и какво да избягвам, когато имам PCOS?
Как движението и правилното хранене спомага за намаляването на симптоматиката на PCOS?
Какво и как да тренирам, когато имам синдром на поликистозни яйчници?