Перфектната дестинация за еднодневна разходка през всеки сезон.
Първата ми среща с това чудно място беше в един пролетен ден, с един пролетен дъжд и изключителна пролетна мъгла - т.е идеалното време за катерене по чукари.
Скакавица се намира в Рила планина и е най-високия водопад в областта - водата пада от височина 70 метра, а местността, в която се намира, е на завидните 1750 надморски метра. Заобиколен е от вековна гора от бяла мура, а скалите и камъните напомнят на приказки за дракони и принцеси.
В контекста на "първата ми среща" не бих посмяла да пропусна момента, в който брат, водейки ме в трудно-прогледна мъгла, разпалено обяснява как "Ей тук има едни масивни скали, просто невероятни! А ей там трябва да е водопада..."
Да, добре, мерси. По този повод се върнах още два пъти - за да го видя този водопад все пак и да запозная още хора с тази вълшебна местност. Все пак, затова са приятелите.
Отправна точка на нашата разходка се явява паркинга на Паничище. Съветвам ви да отидете в делничен ден, но ако нямате тази възможност, станете по-рано и пийте кафето си по пътя :). Паркингът обикновено е пълен, но за радост на любителите на водопади, тълпата отива в посока Рилски езера и пътеката към Скакавица е изненадващо спокойна.
Слизайки от колата и придвижвайки се към главния път, ще видите табелка за хижа Скакавица и червена маркировка - това е вашият маршрут. Тръгвайки по малка пътечка от паркинга, след няколко минути ще се влеете в стръмен черен път, който стига до една висока наблюдателница.
Не пропускайте да се качите, особено ако има мъгла - няма да видите нищо! :)
Продължавайки нагоре, стигате до широка и приятна пътека, по която блажено ще се разхождате около 20 минути и след това ще достигнете до първите значителни стръмнини и редицата малки водопади, предхождащи хижа Скакавица. Ще е добре да сте със здрави туристически обувки, защото калта и наводнените пътечки преобладават, независимо от сезона.
Стигнете ли хижата, сте на 80% готови. Малка пътечка в ляво, обозначена с табела "водопада", ще ви упъти през гората.
Съветвам ви да си почивате на връщане, гледката абсолютно не търпи отлагане!
15 минутна разходка през гората ще ви изведе до първия поглед към водопада. Трудно е да се опише първото впечатление от това място, след като се открие пред очите. Това е един малък свят в Света, поляните и скалите, през които тичат еднорози и малки магически създания. Видях го и в слънце и в студ и в облак, не мога да му се нагледам!
Камъните, които обграждат водопада, спокойно ви отвеждат в подножието му, като за по-екстремните има възможност да се качат почти до самия му връх.
Ние предпочетохме да го погледаме от по-долна позиция и да се насладим на грохота, с който падаше водата и красивите диви лилии, които обитават мястото.
Ако по някаква невероятна случайност сте уцелили слънчево време, каменната река предоставя големи равни скали, чудесни за похапване на протеинови барчета и вафли :).
Разбира се, ако сте любители на по-стабилното похапване, хижата предоставя вкусни манджички и топла печка, на която да се изсушите.
Поздрави и сърчица!
♡