Търсене
  • Теди

Мальовица - картини, които спират дъха

Актуализирано: 26.01.2019 г.

Ако има място, което с чисто сърце наричам “у дома”, това е Мальовица. Не хижата, не пътя или потното изкачване, а онази гледка от върха, която гони от главата ти всички мисли и тихо се намества на тяхно място. Това е “у дома”.



На има-няма стотина километра от мястото, на което живея, тя е дом, който винаги може да отвори вратите си, когато има нужда от него.

Не съм се качвала стотици пъти, десетки не съм също. Взимам си по малко, без да прекалявам и винаги си оставям по нещо и за следващия път :)


Това има известно предимство - много добре оформени спомени от всеки един път.



Например, първият път, след като стадо жени пуфтяхме нагоре като муфлони на преклонна възраст, открих “балкона”. Това е една симпатична скала на върха, издадена над гледката, която има добро име само сред хората, които нямат фобии от високо. Там на балкончето, с нещо за хапване в ръка, “у дома” си дойде съвсем естествено.



Чарът на пътешествието се състои в това, че гледките те изненадват постоянно и след всяко изкачване има нещо ново. Първа тераса, втора тераса и хоп - езеро, заобиколено от скали и уютна зелена трева. На втора тераса има голяма скала, претворена в паметник на именити планинари, оставили по планините последния си спомен. В този ред на мисли…



… тръгваме към Мальовица с Ванката. Ванката е лютиер по потекло, склонен да бедства почти постоянно и да си среща пределите в различни ситуации. Не съм сигурна дали беше ходил до върха, но мисля, че не.

До ЦПШ стигнахме с кола назаем, но това е то - зор за връх. И с магаре щяхме.


Бодро започнахме изкачването, което трябваше да стане доста експедитивно - беше Ноември и залеза идваше почти непосредствено след изгрева. Ляво, дясно, ляво, дясно, с моето вещо ръководство и вграден компас, стигнахме и до въпроса:


Теди, тиии … нали си се качвала и друг път и знаеш пътя?

Що за въпрос!? Аз, която съм се качвала вече (1) … 100 пъти!


Както и да е, потулих въпроса, продължихме си по камънаците и от камък на камък, взех, че се сетих да разказвам: “Хм, знаеш ли, че някъде имаше една скала с плочи в памет на загинали наши планинари, беше доста интересна. Но тук ли беше, в тази планина ли, в друга ли…


Необмислен ход, Теодора, доста необмислен за твоите 100 пъти по този път към върха.


10-15 секунди по-късно, вниманието ми бе привлечено от слънчево отражение някъде долу в платото, доста далеч от нас двамата, които бяме на една стръмна каменна река. Стана ми любопитно и се загледах … в скалата с паметни плочи … на истинската пътека.


Та така, стига с тази история, схванахте идеята: Мальовица е място, което създава истории, весели моменти и добри приятели.



Следващата ми разходка беше под надслов: “Бела, Не!”. “Бела, Не!” ехтеше из пътеките и полята, като ромон на поточе, само че малко по-силен.

Лабрадорът Бела нямаше представа какво е това “Не”, както и нямаше намерение да разбира.


Стига спомени, най-доброто предстои :)



Важно и полезно за тази разходка:


  • Отправна точка е ЦПШ Мальовица, след село Говедарци, Самоковско. Има голям паркинг и няколко хижи (42.2104671, 23.388316).


  • Разходката отнема минимум 6 часа. Пътят стартира през голяма порта за резерват Рила, добре маркиран е и ако внимавате, няма да ви се отвори възможност да виждате основната пътека далеч под вас.


  • Хубаво е разходката ви да е започнала рано сутринта, преди 9 е перфектно. Не подценявайте нито изкачването, нито гледките, по които ще се захласвате постоянно, както и времето за връщане.


  • Едноименната хижа е разположена в приятна местност, на около 45 минути от тръгването по пътя към върха. Тя може да бъде спасителния ви пояс, ако сте забравили нещо.


  • Вземете си поне още един чифт чорапи, връхна дреха, шапка и ръкавици. Няма значение кой сезон е, може да се смръзнете и лятото.


  • Хапване - задължително. Ядки, плодове, протеиново барче, много вода. Един от любимите ми съвети: оставете големия обяд за върха. Има много изкушаващи позиции и преди него, но последното стръмно изкачване е неприятно на пълен стомах.


  • Зареден телефон/фотоапарат. Ще снимате :) (Едното ми ходене беше спонтанно и с изключен телефон и дори и тогава не успях да се сдържа и направих 2-3 снимки.)


  • И най-важното: моля, взимайте си торбичка за боклук и оставяйте след себе си само добри впечатления.


Поздрави и сърчица!





PS: Да споделите как е минала разходката.


73 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички