Ако има място, което с чисто сърце наричам “у дома”, това е Мальовица. Не хижата, не пътя или потното изкачване, а онази гледка от върха, която гони от главата ти всички мисли и тихо се намества на тяхно място. Това е “у дома”.
На има-няма стотина километра от мястото, на което живея, тя е дом, който винаги може да отвори вратите си, когато има нужда от него.
Не съм се качвала стотици пъти, десетки не съм също. Взимам си по малко, без да прекалявам и винаги си оставям по нещо и за следващия път :)
Това има известно предимство - много добре оформени спомени от всеки един път.
Например, първият път, след като стадо жени пуфтяхме нагоре като муфлони на преклонна възраст, открих “балкона”. Това е една симпатична скала на върха, издадена над гледката, която има добро име само сред хората, които нямат фобии от високо. Там на балкончето, с нещо за хапване в ръка, “у дома” си дойде съвсем естествено.
Чарът на пътешествието се състои в това, че гледките те изненадват постоянно и след всяко изкачване има нещо ново. Първа тераса, втора тераса и хоп - езеро, заобиколено от скали и уютна зелена трева. На втора тераса има голяма скала, претворена в паметник на именити планинари, оставили по планините последния си спомен. В този ред на мисли…
… тръгваме към Мальовица с Ванката. Ванката е лютиер по потекло, склонен да бедства почти постоянно и да си среща пределите в различни ситуации. Не съм сигурна дали беше ходил до върха, но мисля, че не.
До ЦПШ стигнахме с кола назаем, но това е то - зор за връх. И с магаре щяхме.
Бодро започнахме изкачването, което трябваше да стане доста експедитивно - беше Ноември и залеза идваше почти непосредствено след изгрева. Ляво, дясно, ляво, дясно, с моето вещо ръководство и вграден компас, стигнахме и до въпроса:
Теди, тиии … нали си се качвала и друг път и знаеш пътя?
Що за въпрос!? Аз, която съм се качвала вече (1) … 100 пъти!
Както и да е, потулих въпроса, продължихме си по камънаците и от камък на камък, взех, че се сетих да разказвам: “Хм, знаеш ли, че някъде имаше една скала с плочи в памет на загинали наши планинари, беше доста интересна. Но тук ли беше, в тази планина ли, в друга ли…”
Необмислен ход, Теодора, доста необмислен за твоите 100 пъти по този път към върха.
10-15 секунди по-късно, вниманието ми бе привлечено от слънчево отражение някъде долу в платото, доста далеч от нас двамата, които бяме на една стръмна каменна река. Стана ми любопитно и се загледах … в скалата с паметни плочи … на истинската пътека.
Та така, стига с тази история, схванахте идеята: Мальовица е място, което създава истории, весели моменти и добри приятели.
Следващата ми разходка беше под надслов: “Бела, Не!”. “Бела, Не!” ехтеше из пътеките и полята, като ромон на поточе, само че малко по-силен.
Лабрадорът Бела нямаше представа какво е това “Не”, както и нямаше намерение да разбира.
Стига спомени, най-доброто предстои :)
Важно и полезно за тази разходка:
Отправна точка е ЦПШ Мальовица, след село Говедарци, Самоковско. Има голям паркинг и няколко хижи (42.2104671, 23.388316).
Разходката отнема минимум 6 часа. Пътят стартира през голяма порта за резерват Рила, добре маркиран е и ако внимавате, няма да ви се отвори възможност да виждате основната пътека далеч под вас.
Хубаво е разходката ви да е започнала рано сутринта, преди 9 е перфектно. Не подценявайте нито изкачването, нито гледките, по които ще се захласвате постоянно, както и времето за връщане.
Едноименната хижа е разположена в приятна местност, на около 45 минути от тръгването по пътя към върха. Тя може да бъде спасителния ви пояс, ако сте забравили нещо.
Вземете си поне още един чифт чорапи, връхна дреха, шапка и ръкавици. Няма значение кой сезон е, може да се смръзнете и лятото.
Хапване - задължително. Ядки, плодове, протеиново барче, много вода. Един от любимите ми съвети: оставете големия обяд за върха. Има много изкушаващи позиции и преди него, но последното стръмно изкачване е неприятно на пълен стомах.
Зареден телефон/фотоапарат. Ще снимате :) (Едното ми ходене беше спонтанно и с изключен телефон и дори и тогава не успях да се сдържа и направих 2-3 снимки.)
И най-важното: моля, взимайте си торбичка за боклук и оставяйте след себе си само добри впечатления.
Поздрави и сърчица!
♡
PS: Да споделите как е минала разходката.