Един от най-съществените и характерни симптоми на поликистозата.
Статистиката, както и редица изследвания, сочат, че 50% до 65% от жените, засегнати от синдрома, са с наднормено тегло и често - в преддиабетно състояние със силно изявена инсулинова резистентност. Много специфично като характеристика за този процент, е натрупването на голямо количество мазнини в областта на торса (т.нар "андрогенен тип").
Това, разбира се, не важи само за дамите с излишни килца - 5% от жените с нормално (в редки случаи поднормено) тегло, могат да имат симптоми на инсулинова резистентност, а 2% - дори диабет.
Какво е инсулин?
Инсулинът е хормон, синтезиран от панкреаса, който контролира нивото на захари в кръвта и спомага за преноса на глюкоза от кръвоносната система към клетките, където тя се трансформира в енергия.
Какво е инсулинова резистентност? Инсулиновата резистентност може най-просто да бъде разгледана като нарушен глюкозен метаболизъм - инсулиновите рецептори в клетките не реагират на количествата секретиран инсулин, което кара панкреаса да произвежда повече.
В резултат на това, ако не се предприемат навременни мерки, на клетките ще им е необходимо все по-голямо количество инсулин, за да реагират правилно. Когато имаме забавена реакция на клетките и необходимипо-високи нива на инсулин, при усвояването на глюкозата се получава пик на кръвната захар, след което тя рязко спада. Това в някои случаи може да доведе до замайване, треперене, силно сърцебиене - така наречената хипогликемия.
Къде се пресичат границите?
Високите нива на инсулин предизвикват висока секреция на лутеинизиращ хормон, който стимулира свръхпроизводство на андрогени (може да си припомните за тях тук) и така се завърта този безкраен цикъл. Има спорове дали хиперинсулинемията предизвиква хиперандрогенизъм или обратното - повечето доказателства са на страната на високите нива на инсулин като причинител на андрогенизма (т.е ако сте с риск от диабет, е много по-вероятно да развиете поликистоза като съпътстващ синдром).
И сега какво правим?
При жени с наднормено тегло загубата на килограми и медикаментозен контрол на нивата на инсулина са дали положителен ефект в редуцирането на андрогените, по-конкретно тестостерон и андростендион.
Жените с нормално тегло, но установен синдром на поликистозни яйчници, трябва да правят редовни изследвания за инсулиновата си чувствителност и да реагират адекватно на реакциите на тялото си - неща като силно изявено акне, хипогликемия, постоянен глад за въглехидрат, бързо напълняване, са много често срещани и точни симптоми на задаваща се буря. :)
Дойде време и за личен пример: след многото медикаменти, които съм приела през годините, съм абсолютно Против използването им като средство за превенция. (Тук не включвам хранителните добавки, витамините и нутриентите, които са важни за цялостното здраве на организма.)
Съветите на професионалистите, написани черно на бяло в изследвания и научни трудове и които твърдо подкрепям:
движение
спорт
умно хранене
намаляване на цялостния стрес на организма (бил той физически или психически)
постоянно образоване по темата
достатъчно чести прегледи при специалисти за валидация на прогреса
Всяка от гореспоменатите теми ще бъде разгледана в блога, обещавам :)
Предишни статии:
Какво предстои?
Как да се храня и какво да избягвам, когато имам PCOS?
Как движението и правилното хранене спомага за намаляването на симптоматиката на PCOS?
Какво и как да тренирам, когато имам синдром на поликистозни яйчници?